|
|
В събота, 28.10.2000, се разходих до тайванската Света гора Шитоу шан. Това е будистко средище, разположено в планина, чийто силует напомнял лъвска глава. В мъглата не можах да си оформя собствена преценка. До Шитоу шан се стига с влак и две прекачвания на селски рейсове за общо около три часа от Тайпей. Оттам до предлагащия подслон манастир се качва пеш по стръмен баир още около час, включително времето за оглеждане на две-три култови или стопански сгради по пътя. Не са нищо особено като архитектура или художествено оформление. Предимно нови квадратни постройки и скулптурни изображения на Буда със значителни вариации в талията. Храмовете и в бетонните тайвански мегаполиси се отличават с керемидени покриви с големи обърнати нагоре стрехи, натруфени с дракони и всякакви митологични и алегорични образи. Вярно, че повечето от тях са таоистки, но и будистките следват горе-долу същия стил. Затова малко се почудих, когато точно на Света гора заварих тези семпли функционални градежи. Личи си, че са строени именно за спартански монашески обиталища и строга молитва, а не за да радват фотоапаратите. Един от храмовете представлява най-обикновена барака от поцинкована ламарина, която би минала за автомонтьорска работилница, да не би била аленочервена и да би била достижима за автомобили. Тя се намира сравнително встрани - отне ми около 40' качване на отсрещния склон дотам. В интерес на истината повечето светилища са достъпни за автомобили по асфалт, но поради наложен режим ли, традиция ли, коли по планината рядко се срещат - оставят ги на паркинг в ниското край портала на целия комплекс. Манастирът Юан Куанг се намира току под върха на планината. Храмът, подобно на съседните нему, представлява пристройка към естествена пещера. Под нивото на храма, в широка скална урва е развито триетажно жилищно здание с капацитет от поне 200 нара за гости, с чудесен изглед към долината. Теракотът и лампериите блестят от чистота и имаш чувството, че и тържествено прекосяващите спалните помещения хлебарки си взимат душ поне два пъти на ден. Душове - бол. Отношението към личната хигиена е фундаментално различно по будистките и православните догми. Монасите в Юан Куанг са по-малко от десет, предимно в третата възраст. Бях приет любезно-равнодушно и настанен в празна стая с шест нара. Дадоха ми и чиста завивка и възглавници, но не и постеля. Наложи се да се спи направо на дървения нар. Освен мене за нощувка бяха останали само две многодетни китайски семейства. От регистъра личи, че в тоя сезон чужденци се мяркат по един, по двама на седмица. Подразбира се, че трябва да оставиш 1000 юана дарение за гостоприемството ($29). Монасите се събраха на молитва точно по залез, след което ме гостиха с ориз и разнообразни вегетариански пържении, а най-младият ме разведе да ми покаже статуите на Буда и се опита да сглоби фраза на английски около числото 166. Вероятно имаше предвид възрастта на светилището в години. Даде ми и нравоучително четиво на английски с илюстрации, нещо като правилата на чавдарчето, което те осведомява, например, че следствието "да се возиш на собствен седан" идва от причината "поправял си пътища в предишния си живот" или че ако пускаш клюки за други хора, ще бъдеш отровен в настоящия си живот. След вечеря местността утихна, а тишината е рядко-срещано явление в многолюден гласовит Китай и заслужва особена почит. Приспа ме песента на щурците, примесена със заглушени китайски народни мелодии и ритми, носещи се от някой от другите манастири далече в ниското.
Събудих се още преди клепалото да призове за утринната молитва около пет сутринта. Свих се в кьошето на храма да посъзерцавам и послушам монасите, без да ги смущавам, но те ме поканиха да приседна по турски на една възглавница сред тях. Даже ми връчиха и някакъв псалтир на китайски - да припявам, ако имам желание. Нямах естествено. Преживяването е интересно като аудио-визия, въпреки че не изпитах дълбоко духовно въздействие. Нито имам нужната подготовка по тукашната версия на будизма (тогите им са кафеви, а не оранжеви като в Тайланд например), нито изпитвам някакво сериозно влечение към източните духовни ценности като цяло. След закуската в 06:00, повтаряща вечерята като меню, слязох към светилищата от другата страна на планината, откъдето пък орди задъхани китайци вече прииждаха нагоре, въоръжени с пешкири за бърсане на потта. От онази страна светилищата са може би малко по-стари и по-улегнали със следващ архитектурната традиция екстериор. Качих се пак в Юан Куанг да си взема раницата и сбогом с Клепухия възрастен монах и с бърза крачка по нанадолнището хванах рейса в 9:20. Можех да прекарам целия ден сред природата, но се почувствах изпълнил задачите си и предпочетох сауната и следобедната дрямка в хотела. Пък и заваля дъжд и, както гледам, ще вали цяла неделя ... Даже самолетите изпопадаха от небето.*
Д.’00
________
* Има се предвид самолетът на Singapore Airlines разбил се в Тайпей на излитане за Лос Анжелис
Илюстрации: Taiwan 2000-2001
|
Домосед - избрани пътеписи 
