|
На всичкото отгоре размириците, по-точно мирните демонстрации, довели до изхвърлянето на поредния президент от службата му бяха приключили още преди две седмици, а Имелда Маркос още не беше изложила в музей обувките си на публично преброяване. Скука. Затова пък мерките за сигурност са параноично досадни. Раничката ми беше подлагана на проверки за средства за масово поразяване в хотела, метрото и почти всички обществени места (но не и в зоопарка, където концентрацията на деца на единица площ е най-голяма. Мястото е сходно по размер и подредба със старата софиийска зоологическа градина с малката разлика, че задоволява нуждите от дива фауна на 12 милиона души).
Бях избрал да прекарам събота и неделя в Манила с пълното съзнание, че този град не е препоръчваното лице на Филипините. Но не можеше пък съвсем нищо интересно да не оправдае разкарването. И не се излъгах. Докато се мотаех мрачно напосоки из оградения с крепостни стени още от испанско време стар град, забелязах че в една от най-глухите улички са паркирани значително повече педикабове (велосипед с кош) от обичайното и иззад над човешки бой висока тухлена ограда се носи силна глъчка. Любопитството ми се подразни и се набутах през възтясната врата в дворчето. Два навеса. Под по-малкия - статуя на Богородица с Младенеца, украсена с няколко китки цветя. Под по-големия - арена. Стотина възбудени кибици подвикват и залагат, а на ринга се бият породисти представители на птичия двор. Схватките между петли са приятно емоционално зрелище за всеки, който все още не е повален от една от епидемиите на цивилизацията на XXI век - патологичната форма на любов към животните. Във всеки случай, ако се размина с нирваната в този живот, но все пак ми се даде някакъв избор за прераждане, със сигурност бих предпочел битието на софийска мечка-танцьор пред - манилски петел-боец. Срещата на ринга протича по всички правила на олимпийския кеч. Първо съперниците се обличат в състезателни екипи - сини и червени пръстени на краката. Следва джентълменско представяне - реферът ги вдига във въздуха и ги насъсква, завирайки им човките една в друга. Ритуалът се повтаря всеки път, когато някой даде признаци на неоправдана пасивност. Има си рундове и почивки. Играе се до нокаут. Нокаут се зачита, когато единият участник откаже да прояви каквато и да е активност след три поредни предупреждения и насъсквания. В мача, който проследих, червеният петел изпадна в нокдаун, но на втората подкана се свести и за малко не разпори синия, включвайки елемента на изненада в набора ползвани хватки. Не му стигнаха силиците обаче и приключи участието си при едно добре премерно ответно клъвване. С един нокаут очевидно професионалнатра кариера на уважаващия се боец не приключва. Мислех си, че го чака тенджерата, но се оказва, че го чака операционната маса. Стопанинът му начаса извади елегантно куфарче "Чичо Доктор" с изрядно подредени игли, макари, ибришими, ножици и прочие шивашки пособия и се зае с привеждането му във форма за идни велики дела. През това време друга двойка кротко изчакали реда си в пазарски чанти до статуята герои вече се пъчеха на ринга.
Иначе стандартните забележителности на филипинската столица не са с нищо забележителни. Японците са бастисали и малкото останало от испанците колониално наследство. Съхранила се е една августинска църквица и без конкуренция е влязла в номенклатурата на Юнеско. Филипините са най-дълго задържалата се испанска колония, без да са прихванали езика като латиноамериканците. Затова пък са прихванали и езика, и част от привичките на янките, които през 1898-ма са успели в това, което не се е удало на руснаците по наш адрес 20 години по-рано - да ги колонизират под лозунга за безкористно освобождаване. До президентския дворец нямаше особен смисъл да се разкарвам. Предпочетох, докато е още светло, да се забия в някой от крайните квартали - кадастриални шедьовърчета - съставени от накачулили се една връз друга обитаеми постройки от неособено трайни строителни материали и възтесни проходи помежду им, служещи хем за транспортни артерии, хем за безопасни детски площадки, тъй като четириколесно возили трудно би се провряло. Изборът на квартал беше направен въз основа на наличието в него на достолепно китайско гробище, чиито гробници изглеждат значително по-просторни и устойчиви от мнозинството човешки домове зад оградата.
За нощувка бях предпочел крайбрежния район Ермита, който заедно със съседния му Мелати са обслужвали всички материални и духовни потребности на отпускарите от няколко американски флота до закриването на базите им преди няколко години. Само неволята е наложила да се преориентират към цивилната туристическа борса.
В кварталното кино въртяха един от онези пейзажни холивудски трилъри, които освен че рекламират дадена страна, подсказват и как да пътуваш до там, поставяйки в кадър за няколко секунди салона за първа класа в боинг на голяма британска авиокомпания. В случая страната бе Еквадор, а именно носталгията към гледките от Кито и Андите ме подмамиха да го гледам.
Американизацията е оказала пагубно влияние върху гастрономическите вкусове на туземците и предлагането на простички народни вкуснотии като свинско-пилешка яхния адобо, ситно нарязан свински бял дроб със зарзавати бопис, мозъчета и други подробности в неразгадаем кафяв сос, калмарени шишчета и много други се задъхва под натиска на хамбургерите и говеждите пържоли. Милата готвачка не скри изненадата си, че бял човек проявява интерес именно към гозбите от карантия и не пропусна да се осведоми откъде съм, залагайки на Франция.
Що се отнася до градския транспорт в Манила - ползвах почти целия предлаган спектър - от педикаб през конска двуколка до метро и поставих рекорд по евтин летищен трансфер в световен мащаб. Вместо с препоръчваното за гринговци такси за 400 писо се добрах до аерогарата с джипни, което ме таксува 4 писо - $0.08. За сравнение билетът за рейс 84 в София излиза към $0.20. Джипнито е ендемичен за филипините четириколесен вид - самоделна каросерия с две надлъжни пейки върху шаси от американски джип, чието основно свойство е, че винаги може да поеме още един седящ пътник.
Д.’01
Илюстрации: Manila 2001
|