(да не се чете от баща ми!)

Поради големия интерес сред прогресивната общественост, предлагам кратък реферат върху въздухоплавателния туризъм.

Наблюденията са правени в година 2002-ра из Африканския юг.

Действие 1:

Резерват Мадикве. Някъде в саваната. "Летището" се пада на час и нещо от базата с триместна Чесна. Полетът за малко да пропадне, защото пилотът не е съвсем наясно с цаката за задействане на радиото. Току що е взел книжка и аз съм му първият пътник. Пробутали са му най-старата Чесна от летищния парк. Радиото проговаря и потегляме. В дебелата книга пише да се внимава при кацането, защото по пистата често си играели на гоненица уортхози (африкански глиганчета). Не ми били уортхози, най ми били слонове. Пистата е просто една прочистена от храсталаците ивица земя. Стадото я прекосява с изражение на пълно презрение към току що кацналото самолетче и отпрашва някъде в храсталаците. Следват ден-два сред лъвовете и антилопите. Когато потегляме обратно, антилопите са с една по-малко, а лъвовете мъркат доволно. Посрещаме джулая (1 юли, хипарски) на просеката за излитане в резервата. Чесната се инати да запали повече от половин час, през което време показанието на акумулаторомера спада застрашително. Еле, пали, след като успява да подплаши и хора и животни с пламъци от ауспуха при предпоследния опит. После пък някакъв облак захлупва летище Уондърбум, точно като ще кацаме. С умерена доза дързост и морална подкрепа от кулата (липсвала на башкирския Ту-154 и диейчелския Boeing 757, разбили се над Боденското езеро тая нощ) пилотът приземява машината, нарушавайки уставната разпоредба да се избягват облаци на всяка цена.

Действие 2:

Военновъздушна база Уотърклуф. Най-голямото авио-изложение в Африка. Имаше демонстрационно участие на юарски, шведски, френски, американски изтребители, хеликоптери и бомбардировачи и още по-широко търговско участие, включително руско и чешко. Украинско участие не бе обявено - иначе не бих се осмелил да припаря. Чехите не предлагаха самолети, ами противопротивопехотноминни ботуши - ботуши с дебела подметка, същите, каквито се носеха от блондинките преди година-две в Европа, а сега са на мода в Африка (Лейди Даяна така и не я доживя тая мода).

Всички до един изложители бяха бели с изключение на един черен, който продаваше котешки и кучешки верижки с гравирани самолетчета. Не се броят сладоледаджиите. Заварих тълпа от около 100 000 души, разположила се на сгъваеми столчета на групички под плажно-градински тенти със задължителния атрибут на южноафриканския пикник - газовата скара с църцорещи селски наденички (boerewors, афр.).

Крайната статистика от авиошоуто сочи, че от 150 парашутисти само на един не му се е отворил парашутът. Това означава повече от 99% успеваемост! А според водещия още по-добрата новина била, че човекът същата вечер бил изкаран от реанимация и преведен в интензивното с повреден (счупен?) гръбнак. Друг парашутист си е счупил крака, но това се отчита като негова собствена непохватност.

Що се отнася до демонстрационните полети: разбиха се само 2 (два) самолета. При това преминали амортизационния си срок ветерани марка Harvard от Втората световна война. Единият си се разби образцово - оплете се в някакви жици, падна и избухна на улица в жилищен квартал. Другият кацна твърдоаварийно на едно от близките шосета. Науката е безсилна да обясни как точно са оцелели невредими и двамата пилоти и никой на земята не е пострадал.

Съзерцавайки този род шоу в главата ми нямаше как да не избие крилатата фраза, дочута преди десет години на пловдивското летище Крумово на едни демонстрации на американски Сини ангели: "Тия ако се разбият, густо ще ми стане, майна!"

Действие 3:

Пропаднало действие. Беше планирано да се лети до Спрингбок да видим преславените пролетни полски цветя (под пролет се разбира септември). И защо пропадна? Защото набелязаното самолетче се разби два дена по-рано по време на учебен полет: много твърдо кацане в буша вследствие блокирал двигател в движение. Пилотът, в случая - опитен инструктор, оцеля, ама нещо не беше на кеф да лети и в събота с друг самолет.

Действие 4:

Въздействието на африканския буш е наркотично. Води до пристрастяване. Вече съм се нагледал на десетки носорози, стотици жирафи и хиляди антилопи и въпреки това сърце не ми дава да се застоявам събота и неделя в града, като знам, че само на няколко часа път от нас мога да си препичам месце под звездите и да си пийвам подбрано червено винце сред същите тия носорози, жирафи, антилопи, бабуини, комари и фашкийни бръмбари.

Проблемът е на колко точно часа път се намира въпросният рай. За тая събота и неделя си бях избрал резервата Итала, жирафска Мека, затънтена сред земите на зулусите. С кола се стига за около шест часа, затова организирах самолетен транспорт, че да сме в резервата още в събота за закуска. Сред моите хора напоследък се забелязва свръхпредлагане на пилоти-любители, а и самолетите не са в недостиг, въпреки предишните действия. Трима души се бяхме зарекли да летим на сафари с цели два самолета. Съвсем като в казармата - един джип за подполковника и един за шапката му. В крайна сметка и това се оказа малко, та следващия път ще мобилизирам ескадрила.

Наличните триместни самолетчета са нищо повече от летящи щайги на възрастта на жигулата на баща ми (набор '76). Опитът от ползването им досега включва следните проблеми: радиото не работи, не ще да запали, времето възпрепятства полета. Чудех се кой от трите ще се повтори. Отговор: и трите. Краен резултат: две изоставени самолетчета, пътуване осем часа по въздуха в едната посока и шест часа безславно по шосе в другата.

Подробности:

Дирк (пилотът, германец) и аз ставаме малко след първи петли (но преди първи ибиси) и цъфваме бодри на летище Уондърбум, откъдето идеята е да се метнем на самолетчето, да прелетим 20 минути до летище Ланзерия и там да заредим с гориво за дългия преход и да се присъединим към Ролф (вторият пилот, и той германец) с другия самолет. Ядец! Гориво няма и за 20 мин полет. Трябва да чакаме до 7 часа да отвори бензостаницята. Чакаме. Обаждаме се на Ролф той да ни вземе, вместо ние - него. Става 7. Зареждаме. В 7 отваря и контролната кула (нощем е слободия - всеки може да си лети как иска). Пробваме радиото. Ядец 2! Не бачка. Без радио самолетчето е неизползваемо. Избутваме го обратно на затревения паркинг. Дирк си мечтае за пропаст, че да го бутнем в нея. Сега трябва да чакаме да стане 8, че да отворят офиса и да декларираме промяната на плановете си. Чакаме. Ролф пристига със своето самолетче. Става 8. Оправяме документите, прехвърляме багажите и политаме с второто самолетче за Итала. Далече е и спираме за презареждане в Нюкасъл. Дива провинция. Асфалтова писта сред нищото. Едноетажна постройка с две колонки за гориво в единия край. Късмет! Бензинаджията е налице. Часът е 10. Зареждаме. Пробваме да запалим мотора. Ядец 3! Стартерът само подпуква, без да причинява въртеливо движение на каквото и да било. Разглобяваме предницата да се доберем до мотора, ужким да открием повредата. Повредата се е скрила добре. Двама германски инженери не са достатъчни да се установи, че е паднал акумулаторът. Българският няма книжка и си мълчи. Консултация по телефона: акумулаторът ще да е. Не е трябвало да забравяме фаровете включени даже и десет минути. Късмет 2! Бензинаджията има и зареждачка. Чакаме. Става 11. Жега. 36 градуса на сянка. Единствената сянка е под крилата и опашката. Свираме се там. Късмет 3! Подухва вятър. Разлагаме се, умираме от скука и оглеждаме околните. На летището се е събрал местният кръжок по авиомоделизъм и си играе със самоделни реактивни самолетчета. Разпънали са си тенти и са довели семействата си. Семействата излъчват убийствено отегчение. Мързи ги даже да пекат месо. Отегчени са и самите кръжочници. Мързи ги даже да си играят със самоделните реактивни самолетчета. Разлагат се под тентите, умират от скука и ни оглеждат. От време на време някой ентусиаст излиза на слънце и от кумова срама демонстрира по някой и друг лупинг с модела си. Изражението на останалите излъчва повече удивление от смелостта да се излезе на слънце, нежели възхищение от лупингите. Подпитват ни защо не пробваме да запалим като по филмите, завъртайки перката. Обясняваме, че при тоя модел не става. Истината е, че става, но ни е шубе, защото не сме го правили, а на хоризонта не се забелязва доброволец, който да си заложи телесната цялост срещу 10 ранда бакшиш. Става 12. Акумулаторът е зареден. Сглобяваме предницата, палим и отлитаме. Ядец 4! Подухва вятър. Задната седалка е проектирана като за джуджета или най-много за хобити. Отстоянието на тавана от темето ти не е съобразено с ефекта от турболенциите. Късмет 4! Тапицерията на тавана над задната седалка е достатъчно мека, та не се стига до цицини от съприкосновенията. Става 1. Кацаме в резервата!

Странични ефекти: поддържащият отряд, пристигнал още миналата вечер в лагера е пратил рано-рано доброволец да ни посрещне с джип. Лагерът е в буша на 20 км от пистата. GSM покритието е слабо и връзка се поддържа, доколкото е възможно, с текстови съобщения. Чак след като кацаме, доброволецът осъзнава за какво става дума в едно от тях: заключил е портата на излизане от лагера, превръщайки го в концлагер. Портата всъщност е врата в полето, не влияе на свободното придвижване на хора, зебри и леопарди, но ограничава колесните видове. В ситуация на отчаяние би могло да се разручка ниският зид от струпани камъни и да се премине. Сред концлагеристите обаче преобладават дамите, а и джинът с тоник в полевия газов хладилник са достатъчни да се парират подобни ексцесии.

Пропускам пасажа с удоволствието от сафарито. Запазвам го за себе си. Тръпката да прекосиш потока преди здрачаване и на два хвърлея от тръстиковата си колиба със сламен покрив да усетиш, че сенчестият баир е жив и раиран в черно и бяло и те наблюдава с няколко десетки чифта очи, да се разминеш на една ръка разстояние с високомерен уортхог, да подплашиш срамежлив бушбък и да срещнеш погледа на недоверчив уотърбък може да се усети само на място.

Прескачам на ядец 5! На сутринта резерватът е захлупен от плътна ниска облачност. Пейзажът е добил изразено шотландски вид. Не само че да се лети е немислимо, ами и животните са се изпокрили в буш тилилейски. И снощният баир със зебрите, и цялата околност са опустели. Единствено на жирафите им е трудно да си прикрият издайническо дългите шии. И един рядък черен носорог благоволява да ни се покаже на един бинокъл разстояние, колкото да не сме капо. Зарязваме и втория самолет с един от пилотите да чакат промяна на времето в неопределеното бъдеще - ден, седмица, месец. Късмет 5! Радиото на първия самолет не бачка. В противен случай щяхме да имаме двама отшелници по неволя. Поемаме обратно с колите на поддържащия екип. Плащаме си с шест часа мъчително каране в дъжд и мъгла. Живакът в термометъра се е сгромолясал 28 градуса по-ниско от вчера. Вечеря на бензостанция в прогизнала закусвалня с тракащи зъби мазни студени пържени картофки. Това даже и Ядец не става да го наречеш ...

Действие 5 (епилог):

Пълно слънчево затъмнение. Гледах го сред баобабите край река Лимпопо (на 20 км от един мост, строен неотдавна от родното ГУСВ). Пътувахме чак през нощта преди самото затъмнение - 1000 км път за минута и половина зрелище. Пак мислихме да летим, но поради опита от предишните четири действия, предпочетохме наземен транспорт, за да минимизираме риска от разочарования. Аман от аварии!

Д.’02