Well, let's Bungle in the Jungle

Well, that's all right by me, yes ...

(Jethro Tull '74)

Модно е станало да се употребяват термини с наставка "-инг" за описване на алтернативните дисциплини в туризма - рафтинг, байкинг, каньонинг... Затова и реших да въведа в речника на българския език термина "хипододжинг".

Какво представлява дисциплината?
- Гребане с кану в спокойни води със заобикаляне на хипопотамите.

Къде се препоръчва да се практикува?
- В Африка, по долното течение на река Замбези, на територията на националните паркове Мана Пулс в Зимбабве и Долно Замбези в Замбия.

Началото на май е чудесен сезон за целта, а тоя път си намерих и един приятел българин за компания, та да не греба сам. Просто нямаше начин да не се прескочи до Замбези. Събирайки информация за района, бях останал с погрешното впечатление, че ако имаме късмет, ще зърнем хипопотами. Обикновено "ако имаме късмет" е нагласата, с която човек пристъпва към сафари в някой африкански резерват. И обикновено късмет не липсва, поне що се отнася до антилопи - има ги с хиляди, а от вида импала - с милиони. Тази гмеж разглезва наблюдателя и той почва да се дразни, ако още в рамките на първия половин час не види леопард, гепард или, най-малкото, лъв. Изобщо стандартът на очакванията е съвсем различен от България, където човек се радва, ако в рамките не на половин час, а на половин живот зърне сянка на дива коза в Рила. Всъщност леопард така и не съм виждал, а за подвизите на гепардите съм писал при друг случай. Пейзажът в саваната излъчва измамно спокойствие, като застинал от векове за векове, а всъщност е зареден с високо напрежение. Тук-там енергията избива на импулси под формата на внезапен хищнически набег, парче жива материя набързо променя собственика, формата и позицията си във вечния природен кръговрат и веднага всичко утихва като че ли нищо не е било...

... The rivers are full of crocodile nasties

And he who made kittens put snakes in the grass

He's a lover of life but a player of pawns

Yes, the King on his sunset lies waiting for dawn

To light up his jungle as play is resumed

The monkeys seem willing to strike up the tune ...

Антилопи и лъвове - добре, но те се подвизават предимно на сушата, а с хипопотамите и навиците им нямах никакъв опит.
Показаха се няколко километра надолу по течението от последното зимбабвийско селище преди парковете - Чирунду. За трите дни по реката изброихме хипопотами на порядъци повече от комарите и мухите цеце взети заедно! Поделили са си течението на семейни територии от по неколкостотин метра. Отдалеч са много симпатични дебеланковци, но отблизо ни най-малко не са дружелюбни, особено към неканени нарушители на личното им пространство. Колкото са вегетарианци, толкова са и хулигани от най-тежка категория. Налага се да се слаломира на почетно разстояние между тях. Водачите се опитват да ги заобикалят предимно откъм брега, но това не винаги е възможно. Замбези е четвъртата по големина река на континента, в долното си течение достига два километра ширина и въпреки това слаломът не е леко упражнение. За по-интересно хипопотамите си играят на потайни и срамежливи, потапяйки се под повърхността на мътната вода и показвайки очите си като малки перископи от време на време на най-неочаквани места. Изобщо, чувстваш се като в минно поле. На места не си сигурен, че с поредното загребване няма да шляпнеш задника на някой задрямал заплес, който само това и чака да си поиграе на водна топка с кануто ти за радост на крокодилите. За разлика от хипопотамите крокодилите се отнасят с подобаващо безразличие към туристите. Ни най-малко не натрапват присъствието си до момента, когато доброволно или с грубо хипопотамско подсещане не рачиш да поплуваш. Тогава слаломът еволюира в руска рулетка. Фактът, че сега седя и цъкам по клавиатурата, се обяснява с тридневно строго въздържание от плувни спортове. За да е истинска тръпката, речното корито проявява известни капризи под формата на тесни "адреналинести" канали, в които е истинско предизвикателство къде да насочиш вниманието си - към избягване на стълкновение на кърмата на кануто с кърмата на начумерен самец-хипопотам чрез навигация ляво на борд, към избягване стълкновение на носа на кануто с подаващия се от тръстиките нос на начумерен самец-крокодил чрез навигация дясно на борд или към фотографиране на притихналия под сянката на два-пъти по-голям от него самия термитник начумерен самец-слон чрез занемаряване на навигацията и всякакво чувство за самосъхранение.

... Walking through forests of palm tree apartments

Scoff at the monkeys who live in their dark tents

Down by the waterhole, drunk every Friday

Eating their nuts, saving their raisins for Sunday

Lions and tigers who wait in the shadows

They're fast but they're lazy, and sleep in green meadows ...

Хипопотами и крокодили - добре, но с тях си имахме работа предимно денем, а какво можеше да се очаква нощем? Биваците бяха от типа "Уотсън, откраднали са ни палатката" - иглу от комароустойчива мрежа, през която прозираха Южният кръст, Орион и Голямата мечка надолу с главата. Новолуние. Пълен мрак. От зрителните си сензори полза нямахме. Яд ме беше, че бях забравил да взема назаем бинокъла с нощен визьор на един приятел, за да съм в течение с бурния светски живот около лагера. Затова пък слуховите ни сензори бяха в стихията си. Саваната се оживява именно след залез. Най-гръмогласно, къде повече, къде по-малко е птичето царство, но и останалите обитатели не се оставят да бъдат заглушени в общия хор.
Една вечер, по здрач, на няколко хвърлея от бивака се намърда да пасе семейство слонове. След като мръкна съвсем, се ориентирахме за местоположението им само по посоката и силата на хрупането им. По същото време откъм сушата (бивакът бе на остров) все по-отчетливо през равни интервали време се носеше ревът на лъв, очертаващ територията на жизнените си интереси. Леко изнервя да знаеш кое точно животно го издава тоя звук. В парковете в Южна Африка, лагерите обикновено са защитени с телени мрежи, но не и в дивотията край Замбези. Разчита се, че лъвът ще го домързи да преплува тесния канал до острова, а и да не го домързи, ще покаже уважение към свещената частна собсвтеност от изкуствена мрежеста материя и няма да безпокои спящите в нея. Друга вечер не бяха лъвове, ами хиени. Тези са хем по-страхливи, хем по-нахални, не са особено опасни за хората, но пък не си поплюват пред хранителните им запаси, а точно тая нощ нещо се бяха наточили за маймунско, та цяла нощ не мирясаха да вдигат олелия с гонитби на домуващите по клоните на съседното дърво. Иначе при липса на хиени маймуните се придържат изключително към почтен дневен режим.

В такива емоции премина първата половина на краткото пътешествие. За втората бях предвидил малко по-бързи води нагоре по течението. Водопадът Виктория - най-качествената гледка на сладка вода в Африка. Учителката ми по литература в гимназията настояваше на времето, че поетичният термин "възвишен" се обяснявал като по-висша степен на "красив" за обекти, до които лирическият герой не смее да припари отблизо. Водопадът Виктория внася известен коректив в това определение, представяйки две ясно изразени сезонни вариации на възвишеността - възвишен отвън по Гергьовден и възвишен отвътре по Димитровден. Имал съм щастието да се полюбувам и на двете. Отвън и отвътре се отнасят за кипящия котел в дълбокия пролом, който поема пропадащите повече от сто метра води на река Замбези. По пълноводие през май е наистина изключено да припариш там долу. Затова и ние се ограничихме само с пълноценна баня под душа от пръските на отсрещния бряг. Край нас група местни туристи, събула се по бели гащи пееше Алилуя, но не смогваше да надвика грохота на водопада. Душът може да се вземе и надолу с главата, висейки на ластично въже под железния мост - вероятно най-зрелищния естествен фон за бънджи скокове в света. Това издевателство над тялото си го пропуснах по принципни съображения (където "принцип" е евфемизъм за "шубе"). Когато с един адаш си празнувахме имения ден на същото място преди година и половина по маловодие, пробвахме възвишеността отвътре - цял ден рафтинг с гумени лодки през бързеите на пролома Батока. Рафтингът по Замбези се хвали да е най-трудният комерсиално предлаган рафтинг в света - с бързеи от клас 4 и 5 по 7-балната скала. Това е горе-долу същото, като да се въртиш цял ден в автоматична пералня и без съмнение е една от любимите ми ингови дисциплини. Пипер в историята от онзи Димитровден беше срещата с царстващата тогава мис България, домъкната по тия места с няколко дузини свои колежки специално, за да поязди упоен слон пред камерите. Ние пък издебнахме да се снимаме с нея в едничкия момент, когато антипапарашката отрядничка си беше притъпила вниманието.

Не бих пропуснал да обърна внимание и на държавите, на чиито природни красоти беше посветено това пътешествие - Зимбабве и Замбия, бивша Южна и Северна Родезия - държави точно толкова изкуствено създадени от европейците, колкото всички останали (с малки изключения) на континента. Но веднъж създадени и освободили се от създателите си тръгнали по различен път. Замбия е илюстрация на стереотипната представа за черна африканска държава - бедна, слабо развита, пъстра и дружелюбна, излъчваща значителна доза оптимизъм за непосредственото си бъдеще, основан на бум в туризма, демокрация и европейска помощ. На народа не му липсват нито хляб, нито зрелища и е доволен. Насъщният е във форма на труднопреглъщаема царевична каша, а зрелищата биват проповеди на разпалени християнски мисионери срещу традиционните лечители - сангоми, разнообразявани с третокласни американски видеофилми. Проповедите не са се променили по съдържание от времето на шотландеца Ливингстън, който не е успял да се справи със сангомите, но пък е успял да забоде името на кралицата си на още едно място на картата, а и своето собствено също - нему е кръстено селището на замбийксия бряг край водопада.

Зимбабве, напротив, е виждало и по-добри времена. Цветущата икономика от 80-те и 90-те години се е свела до нещо като Румъния при късния Чаушеску. Само дето не се знае дали днешният Мугабе е късен или ще държи властта още 20 години. Жалко, защото зимбабвийците са един от малкото примери за (временно) успяла черна нация. Напук на инфлацията, обедняването и опашките за изпарилия се бензин, жителите и на столицата Хараре, и на провинцията се обличат с вкус, държат с маниери и излъчват самочувствието на добра култура и образование. Южноафриканските чернокожи имат много още хляб да ядат, докато ги стигнат. Което не значи, че в Зимбабве или ЮАР сангоми липсват - без тях Африка не би била Африка. Лекуват всичко, гонят зли духове, оправят семейни и служебни проблеми, възстановяват загубена любов ...

Като стана дума за държави, при това африкански, иде ред да се опише още една характерна за континента ингова дисциплина, а именно визадоджинг. Хем имам обица на ухото, че за малко не ме бяха арестували миналата година за трафик на нелегални български туристи в кралство Свазиленд, хем пак го направих (Oops, I did it again, Бр.Спиърс). Тръгнах да водя българи, включително себе си, да прекосяват държавни граници, демонстрирайки напълно несериозно отношение към изискването да имат визи в паспорта. Ужким ги давали на летището в Хараре. Да, ама точно на българи не давали. Пишело го някъде с малки буквички, а на нас ни бе предоставено да го прочетем в момента, когато любезно ни отказаха достъп до самолета. Да е жив и здрав Соломончо, че не си е свършил работата. Естествено на часа беше разработен план Бе. Прехвърлихме се на самолет на друга авиокомпания за Замбия. Там са по ларж и за 25 долара пускат всеки, който се представи убедително за турист. От Замбия атакувахме зимбабвийската граница пак без визи, но по суша. Опитът учи, че ако се появиш на сухоземна граница на коя да е държава в района без виза е трудно да се познае какво точно ще последва - или ще ти я издадат, или ще те върнат, или ще проспят изискването за виза, но пък ще се усетят на излизане, или ще те пратят в столицата да се оправяш с полицията. В нашия случай се получи комбинация от почти всички изброени с порицания и на входа и на изхода, но в крайна сметка ни се размина с порицанията.

Остава само споменът за емоциите в джунглата и любимата песничка на Джетро Тъл ...

... Just say a word and the boys will be right there

With claws at your back to send a chill through the night air

Is it so frightening to have me at your shoulder

Thunder and lightning couldn't be bolder

I'll write on your tombstone, "I thank you for dinner"

This game that we animals play is a winner ...

Well, let's Bungle in the Jungle

Well, that's all right by me, yes ...

Д.'03

Илюстрации:

По Замбези

Водопадът Виктория по Гергьовден

Хараре, Зимбабве

Из Замбия

Водопадът Виктория по Димитровден